Тиреоидитът на Хашимото

Тиреоидитът на Хашимото представлява автоимунно органоспецифично заболяване, при което имунната система атакува и уврежда собствената щитовидна жлеза. Този процес води до структурни и функционални промени в жлезата. Хроничното възпаление в щитовидната жлеза причинява увреждане на нейните клетки, което води до загуба на активна тиреоидна тъкан и развитието на траен хипотиреоидизъм в дългосрочен план. Заболяването може да се прояви с различни степени на функция на щитовидната жлеза – тя може да бъде повишена (хипертиреоидизъм), нормална (еуитиреоидизъм) или понижена (хипотиреоидизъм). Тиреоидитът на Хашимото е едно от най-често срещаните заболявания на щитовидната жлеза, като най-често се проявява между 30 и 50-годишна възраст. Жените са значително по-засегнати от мъжете. Сред факторите, които допринасят за увеличаващата се честота на това автоимунно заболяване, са : подобрените диагностични методи, високата честота на вирусни инфекции, психо-емоционалният стрес, повишеният прием на йод, радиацията, употребата на определени медикаменти и замърсяването на околната среда.